Начало - Aleksandarivanov

ЗА МЕН...

За АЛЕКСАНДЪР НИКОЛАЕВ ИВАНОВ или накратко за мен:

Казвам се Александър…Александър Николаев…Александър Николаев Иванов!
Инициалите ми са: А.Н.И.; в казармата ни караха да си ги зашиваме на малки парцалчета тук и там-например под шапките и поради самото си звучене при произнасянето им ставах за смях-тези месеци там бяха единственото време , през което не си харесвах името. Сега го намирам обикновено и го харесвам.
Аз съм на 46 години и съм пацифист. И горе-долу тук бих приключил представянето си, защото дотолкова доколкото съществува понятието обикновен човек аз се вписвам в него и няма какво толкова да се добави към първите 8 думи, в които има две местоимения, едно числително бройно, което описва едното местоимение и няколко други думи, основната от които е пацифист, която е част от сказуемото, т.е. предиката (по-долу още по този въпрос) и е свързана с първото местоимение със съюза „и“ - еднобуквен и едносричен съюз, който понякога е и възклицание, като „и“-то се произнася удължено – „иии“, което означава едно в една ситуация и съвсем друго в не до там друга ситуация. В този смисъл, най-кратката дума от първото изречение, което представлява изречение-предикат на краткото ми представяне, е и най- променливата
Но все пак, освен пацифист съм и: щастливо женен, баща на две дъщери, които се опитват да пораснат, тъй както и аз. Имам си работа, която се състои в купуване на определени стоки от определени страни, които продавам под същото им наименование на други страни. Менливи са и стоките, и страните номинално, постоянен съм номинално аз.
Роден съм в гр. Видин, живял - в Казанлък, Варна, Ботевград, София, из Америка, Фрайбург и за по-кратки периоди и на други места. Оправям се на няколко езика, от които любим ми е руския.
Обичам поезията и понякога пиша стихове, някои от които мисля да споделям тук хем за разнообразие, хем за да получа обратна връзка, като първото е от мен и за мен и е сигурно, а второто е от вас и за мен, и значи, че не е сигурно.
Обичам пържоли без сланина, пилешко без кожа, като правя изключение за черно изгоряла, опушено уиски, узо, салата и други неща, като пия и ям умерено.
Обичам съпругата и дъщерите си и често звъня на майка си.
Страх ме е, че всичко това по-горе е на път да се счупи, не отвътре навън , а отвън навътре. Страхът е силен мотив за реакция, която може да се изрази в определено действие или бездействие , в зависимост от силата му.
И така , от страх, като негова реакция се появи този сайт, защото не вярвам в неизбежността, и смятам , че всяко едно усилие, именно има значение.
Вдъхни всекиму, о Боже,
Любов жива за свобода,
Да се бори кой как може
С бесовете на небосвода!

Въпрос: Ти какво можеш?

Отговор: Не съм сигурен, но преди време издадох едно леко откачено книжле със стихове и мисли и какво ли не, в тираж от 50 бройки, като част от тях раздадох на близки мене хора, а част - още държа при себе си. Та тези, които прочетоха творбата ми, казаха, че им харесва и много от тях питаха и още питат дали няма да има нова.
Затова си мисля, че мога да пиша и ще пиша.

Въпрос: Защо не блог, а сайт?

Отговор: Заради ангажираността, защото плащам за него с пари и с време. Уча се например как да качвам това, което съм написал, за да могат моите читатели да го четат.
Плюс, думата блог не ми харесва.

Въпрос: Този сайт някой ще го чете ли?

Отговор: Да! Поне аз…

Въпрос: Други?

Отговор: Не знам.

Въпрос: Ще дадеш ли възможност за коментари?

Отговор: Не, защото щеше ненужно да ми се усложни работата и да ми отнема време за администриране, когато е направен, за да пиша.
Ако на някой не му харесва нещо - било формата на изказа, било идеята ми, било и двете, може просто да не идва тука повече, наместо да си губи времето да поздравява мене, майка ми или жена ми. Така печелим и двамата.
За онези, на които им харесва и искат да ми пишат, има имейл.

Въпрос: Ще промениш ли бъдещето?

Отговор: Да.

Въпрос: Как ще си защитиш авторските права?

Отговор: Никак! Всеки има право да чете, копира, преписва, записва, променя, цитира и т.н. всичко тука - от първата до последната дума. Ако реши да ми пише или упомене където и да е, че го е прочел еди-къде си, толкоз по-добре. Но заповядайте и не се притеснявайте от нищо!

Въпрос: Ще използваш ли изкуствен интелект?

Отговор: Обещание - НЕ!
Каквато и глупост да прочетете тука, си е моя. Каквато и не-глупост да прочетете пак ще си е моя.

Въпрос: Как ще рекламираш сайта си?

Отговор: Никак.

Въпрос: Какво ще стане, ако никой не го чете?

Отговор: Сайтът просто ще умре и значи нищо особено няма да стане.

Въпрос: Ще ли ти е тъжно, ако стане така?

Отговор: Не.

Последен въпрос: Какво направи с останалата част от тиража на книжлето си?

Последен отговор: Нищо, държа си ги в едно чекмедже...

Край на представянето

Aлександър Иванов

Върхът

Кацни на рамото ми